ВАСИЛ ИВАНОВ
(1909–1975)

Васил Иванов (1909–1975) е български живописец и график, най-известен като създател на движението „Космическа графика“. Роден в София и израснал в Казанлък, той проявява рано талант както в живописта, така и в музиката. През 1939 г. завършва Националната художествена академия в София, където учи живопис при професорите Никола Ганушев и Никола Маринов.

Още в началото на кариерата си Иванов става част от Дружеството на новите художници и прогресивната група „Баракаци“, работейки заедно с видни фигури като Васил Бараков, Давид Перец и Златю Бояджиев. Дълбоко заинтригуван от духовните учения, се присъединява към общността „Изгрев“, водена от философа и учителя Петър Дънов.

През 1946 г. открива първата си самостоятелна изложба, включваща пейзажи и натюрморти. С времето фокусът му се измества към графични пейзажи и абстрактни изследвания на Вселената, кулминиращи в емблематичната серия „Космос“. Между 1955 и 1967 г. изнася осем самостоятелни графични изложби в София. Негови творби са изложени и в големи културни центрове като Лондон, Будапеща, Краков, Лайпциг, Бейрут, Женева и Париж, където участва в няколко галерийни експозиции между 1971 и 1974 г. Следсмъртна изложба се състоя в Ница през 2006 г.

Представен е в Националната художествена галерия в София с творби като „Орлов мост в София“ (1951), „Морски бряг“ (1954) и „Залив – Созопол“ (1957). Приносът на Иванов е признат и на международно ниво – Нюйоркската енциклопедия на визуалните изкуства го посочва като създател на стила „Космическа графика“ – уникален синтез от въображение, структура и метафизично виждане.